Отиващата си година минава под знака на множество кризи, но може

Отиващата си година минава под знака на голям брой рецесии, но може би ще се запомни най-ярко с рекордния растеж на енергийните цени. От началото на годината петролът вид Брент нараства с към 43%, природният газ, търгуван на холандския TTF – над шест пъти, а квотите за СО2 – близо три пъти. Всичко това естествено се отразява и върху цените на електрическата енергия във всички страни от Европейски Съюз, без значение от енергийния им микс. Цената за базов товар на пазар „ Ден напред “ на Българската самостоятелна енергийна борса се усилва близо седем пъти от началото на годината. В същия интервал контролираните цени  на тока за семействата са повишени един път - 1 юли 2021 година, с към 4,4%. 

На фона на стремително увеличаващите се цени на енергийните запаси не би трябвало да е изненада за никого предлагането на Комисията за енергийно и водно контролиране за нарастване на цените на еленергията за бита от началото на идната година. Това е нейно пълномощие по силата на член 31б от Закона за енергетиката, от което може да се възползва не по-често от един път на три месеца. Това е и първият случай, в който регулаторът по лична самодейност предлага нарастване на цените, като взема поради обективните условия, които към този момент споменахме.

Ценовото предложение и интервалът, в който се прави,

не е някакъв скрит план против новото държавно управление,

а следващият опит на регулатора да отбрани семействата оптимално дълго и в оптималната степен от неизбежното покачване. Както казахме, макар че КЕВР може да променя цените на всяко тримесечие, това не се случва от началото на октомври, а от началото на януари. С други думи, КЕВР отсрочва решението оптимално дълго в опита си повишаването да е допустимо най-ниско и отсрочено във времето, даже на цената на струпване на финансови проблеми в бранша.

Ценовото предложение на КЕВР планува нарастване на сметките за електрическа сила на семействата с към 11-12%. Тези разноски включват три съставния елемент – разноски за електрическа сила, разноски за мрежови услуги (високо и ниско напрежение) и цена " Задължения към обществото ". Цената, по която НЕК продава електрическа сила на крайните доставчици за потребностите на контролирания пазар, се усилва с 2,7% поради по-високи разноски за закупуване на квоти за СО2 – прогнозната цена към юли е 50 евро/тон, а в този момент е 70 евро/тон. Но цената за отговорности към обществото се понижава от 7,18 лева./МВтч на 0 лева Това води и до понижение на цените, по които крайните доставчици продават електрическата сила на семействата, с към 3,3%.

Ситуацията при мрежовите услуги обаче е друга – при тях е планувано нарастване с сред 39 и 61% - според от равнището на напрежение и района, в който оперират. На пръв взор това наподобява стряскащо, само че да не забравяме, че цените на борсата от 1 юли до 15 декември са пораснали 2,3 пъти. Това е значимо, тъй като мрежовите компании купуват нужните количества за покриване на софтуерните им разходи от пазар „ Ден напред “. При определянето на мрежовите цени, влизащи в действие от началото на юли 2021 година, КЕВР предвижда, че мрежовите компании могат да ги купуват на цени към 125-132 лева./МВтч, само че още същия месец междинната борсова цена е 185,55 лева./МВтч, през ноември е приблизително към 408 лева./МВтч, а в средата на декември – 462,83 лева./МВтч. „ Фючърсите за българския пазар на Европейската електроенергийна борса (EEX) за първо тримесечие на 2022 година (Q1 2022) са на равнища от 232,80 €/MWh [455.32 лева./МВтч] “, разяснява регулаторът в отчет към ценовото предложение. С други думи, високите цени се чака да се запазят и през идващите три месеца.

През това време

мрежовите компании натрупват стотици милиони загуби,

тъй като регулаторът им е признал по-ниски разноски, а няма изгледи цените да се успокоят в околните месеци. Загубите им са проблем и тъй като тези компании стават неспособни да извършват отговорностите си към НЕК, ЕСО, ВЕИ и други контрагенти.  Това значи да се усили междуфирмената задлъжнялост и да последва проблеми по цялата верига на доставки.

Именно тук идва и забавеното решение на регулатора, на цената на ликвидни проблеми и загуби за мрежовите компании. Ако тези компании бяха получили някаква финансова поддръжка, която да усили приходите им (по сходство на помощта от 110 лева./МВтч за небитовите потребители) или да понижи разноските им (например, друг механизъм за покупка на софтуерните им разходи) регулаторното решение би било с по-ниско нарастване. Мрежовите компании обаче се оказаха единствените небитови консуматори, изключени от схемата за подкрепяне на бизнеса с  110 лева./МВтч – същата скица, която Европейската комисия не третира като държавна помощ, тъй като „ мярката ще е от изгода за всички консуматори, разнообразни от тези, които подлежат на контролирани цени “. Стандартната процедура при регулирането на цените на естествени монополи е разминаването сред планирани и действителни разноски да се отразява в идващия ценови интервал в случай, че това не заплашва жизнеспособността на фирмите и изпълняването на лицензионната им активност. В случая обаче става дума за големи отклонения - не с 20-30-40%, а с над 3,5 пъти. Включването на тези сдружения в схемата за помощ от 110 лева./МВтч е грациозен метод да се избегне шоково повишаване на услугите им, само че две държавни управления поред проспаха тази опция.

На този декор

реакцията на новия парламент може да се дефинира като цялостен „ ъпсурт “.

При неколкократно нарастване на разноските на мрежовите компании за покупка на електрическа енергия парламентът реши да наложи мораториум върху изменението на цените на топлофикационни услуги, ВиК услуги и електрическата сила за семействата. Но това не е решение на казуса, а  отлагане на решението. Изглежда, че политиците не престават да не схващат ролята на цените в една пазарна стопанска система.

Решението не е в замразяването на цени, а в обезпечаването на помощ на затруднените семейства и бизнеси. До ноември е насъбран бюджетен остатък от 570 млн. лева при предстоящ недостиг от 4.6 милиарда лв., което значи, че държавното управление разполага с към 5 милиарда лева за бюджетни маневри. Към тях могат да се прибавят и свръхпечалбите на сдруженията в БЕХ, които са резултат от конюнктурното нарастване на цените на енергийните запаси, а не на нова бизнес тактика или усъвършенствано ръководство на фирмите. За първите девет месеца на годината облагата на фирмите в холдинга приближава 700 млн. лева, а до края на годината ще трансферира 1 милиарда лева Дори от нея да извадим предварително изискания от страната дял от 450 млн. лева, отново остава голям запас, който също може да се употребява за помощи за семействата и небитовите клиенти. Могат да се одобряват законодателни промени в активността на Фонд „ Сигурност на електроенергийната система “, които да разрешат поддръжка за наранени семейства и бизнеси. Възможностите и комбинациите от тях са многочислени и колкото по-бързо се активизират новите парламент и Министерски съвет, толкоз по-бързо може да се откри работещо решение. Но замразяването на цените не е такова.

Освен финансова каша

Народното събрание забърква и сериозна юридическа каша ,

защото не може с ненормативен акт да бъде анулирана опция, зародила по силата на нормативен акт. Казано по-просто – Законът за енергетиката дава опция на регулатора да трансформира цените на всеки три месеца и единствено законодателни промени могат да лишават тази опция. Аналогичен случай беше опцията ценовите решения за браншове „ Електроенергетика “ и „ Топлоенергетика “ да се отсрочат с един месец през 2013 и 2015 година Това става с приемане на нови параграфи в преходните и заключителните разпореждания към Закона за енергетиката. Изненадващо е, че при 38 адвокати в Народното събрание и един билюк съветници към парламентарните групи никой не се сети, че решението за мораториум е противоконституционно.

Ако актуалното държавно управление се отнесе по-сериозно от предните служебни държавни управления към този въпрос и даде някаква форма на финансова поддръжка на тези сдружения, нарастването от януари може и да е по-ниско. Настоящото ценово предложение на регулатора обаче е в този тип, защото решенията се вземат на база на влезнали в действие актове, а  обещанията или желанията на изпълнителната и законодателната управляващи не играят роля в този развой.

Новите цени обаче не са панацея – в огромна степен те ще предотвратят трупане на нови загуби за мрежовите компании, само че няма да оказват помощ за ликвидните им проблеми. Същите проблеми, които могат да се разлеят към други компании в бранша, само че могат да застрашат и самата активност на сдруженията. Липсата на средства слага под риск капиталовата им стратегия, затруднява оперативната активност, може да докара до по-чести и продължителни повреди и други

С други думи, въпросът не е просто да се откри отплата за загубите на фирмите, а да се подсигурява както сигурността на снабдяването с електрическа сила, по този начин и повишението на качеството на услугата. Иначе какъв енергиен преход ще вършим и по какъв начин ще привличаме стратегически вложители, в случай че не можем да им предложим даже надеждна инфраструктура и качествено доставяне с електрическа сила?

 Тези количества включват лично ползване и търговски и нетърговски загуби

 

* Статията е оповестена на уеб страницата на ИЕМ. Заглавията са на редакцията